Какво е API

Приложно-програмният интерфейс (на английски: Application Programming Interface, API) е интерфейсът на изходния код, който операционната система или нейните библиотеки от ниско ниво предлагат за поддръжката на заявките от приложния софтуер или компютърните програми.

Образно казано, приложно-програмният интерфейс предоставя един по-абстрактен и опростен план за разработчика на приложения, който би му спестил изучаването на няколко различни слоя от Операционната или софтуерната система зад интерфейса. По този начин се достига ефективност и бързина при адаптирането на нови софтуерни технологии.

В миналото терминът се е използвал за обозначението на интерфейса между две програми.

Уеб API е приложно-програмен интерфейс, предназначен за уеб сървър или уеб браузър. Концепцията за API е като архитектура, която се върти около предоставянето на програмни интерфейси към група от услуги към различни приложения, обслужвайки различни видове потребители. Когато се използва в контекста на уеб програмиране, едно API е дефинирано като група от HTTP извикващи съобщения, заедно с дефиниция на структурата на отговарящите съобщения, което обикновено е при Extensible Markup Language (XML) или Java Script Object Notation (JSON) формат. Докато „уеб API“ исторически е синоним на уеб услуга, според последните тенденции (така наречената Web 2.0) значението на термина се измества от Simple Object Access Protocol (SOAP) базирани уеб услуги и архитектура, ориентирана към услугите (SOA) към по-директно REST стил уеб източници и архитектура, ориентирана към източниците (ROA). Част от тази тенденция е свързана с движението на семантичния уеб към Resource Description Framework (RDF), концепция за промотиране на уеб базирани онтологични инженерни техлогии. Уеб API-тата позволяват комбинацията на множество API-та в нови приложения, известни като mashups.