Какво е Python

Python е език за програмиране от високо ниво, интерпретативен, интерактивен, обектно ориентиран, създаден от Гуидо ван Росум в началото на 90-те години. Кръстен е на телевизионното шоу на BBC Monty Python’s Flying Circus. Често бива сравняван с Tcl, Perl, Scheme, Java и Ruby.

Структура и функционалност:

Python предлага добра структура и поддръжка за разработка на големи приложения. Той притежава вградени сложни типове данни като гъвкави масиви и речници, за които биха били необходими дни, за да се напишат ефикасно на C.

Python позволява разделянето на една програма на модули, които могат да се използват отново в други програми. Също така притежава голям набор от стандартни модули, които да се използват като основа на програмите. Съществуват и вградени модули, които обезпечават такива събития и елементи като файлов вход/изход (I/O), различни системни функции, сокети (sockets), програмни интерфейси към GUI библиотеки като Tk и др.

Поради факта, че Python е интерпретативен език, се спестява значително време за разработка, тъй като не са необходими компилиране и свързване (linking) за тестването на дадено приложение. Програмната му идеология е сходна с тази на Java и всяко приложение, написано на него, е сравнително лесно преносимо и в други платформи (или операционни системи).

Програмите, написани на Python, са доста компактни и четими, като често те са и по-кратки от своите еквиваленти, написани на C/C++. Това е така, понеже:

• наличните сложни типове данни позволяват изразяването на сложни действия с един-единствен оператор;
• групирането на изразите се извършва чрез отстъп, вместо чрез начални и крайни скоби или някакви ключови думи (друг език, използващ такъв начин на подредба, е Haskell);
• не са необходими декларации на променливи или аргументи;
• Python съдържа прости конструкции, характерни за функционалния стил на програмиране, които му придават допълнителна гъвкавост.

Всеки модул на Python се компилира преди изпълнение до код за съответната виртуална машина. Този код се записва за повторна употреба като .pyc файл.

Програмите, написани на Python, представляват съвкупност от файлове с изходен код. При първото си изпълнение този код се компилира до байткод, а при всяко следващо се използва кеширана версия. Байткодът се изпълнява от интерпретатор на Python. Ще отбележим още и следните особености:

• Езикът е строго типизиран (strong typing) – при несъответствие между типовете е необходимо изрично конвертиране.
• Езикът поддържа и динамична типизация (dynamic typing) – типовете на данните се определят по време на изпълнението. Работата се основава на принципа duck typing – типът на обектите се оценява според техните свойства.
• Поддържа се garbage collector – вътрешната реализация на езика се грижи за управлението на паметта.
• Блоковете се формират посредством отстъп. Като разграничител между програмните фрагменти се използва нов ред.